Дом Витгенщайн - история

“Дом Витгенщайн” е построен в периода 1926-1928 г. за Маргарете Стонбъроу. По баща тя е Витгенщайн и принадлежи към една от най-заможните индустриални фамилии във Виена. Лудвиг Витгенщайн е нейният най-малък брат.

Тя закупува парцела за дома през 1925 г. и получава право на строеж. Къщата на нейните родители играе значителна роля в културния живот на Виена в края на XIX и началото на XX век. Баща й Карл Витгенщайн е един от най-значимите дарители, които подпомагат Виенския сецесион.

Паул Енгелман, ученик и сътрудник на Адолф Лос, приятел и на Лудвиг Витгенщайн от 1916 г., е работил върху вътрешния дизайн в къщата на брат му Паул Витгенщайн. Маргарете му поръчва да изготви план на къщата й и със сигурност е повлияла върху проектите, в съответствие на стила й на живот. През пролетта на 1926 г. Енгелман изготвя няколко плана. Лудвиг Витгенщайн, по това време учител в Отертал (Долна Австрия), показва от самото начало буден интерес и през есента бива привлечен от сестра си като архитект.

Строежът за сестра му му дава възможността да осъществи своята духовна и етична концепция в една толкова конкретна и комплексна задача. Енгелман поставя рамките на помещенията, Витгенщайн обаче прецизира в двугодишна, фанатична работа този план в детайли до висша изчистеност и акуратност и създава неповторим културно-исторически документ. Хермине Витгенщайн пише в своите “Спомени за семейството”: “Лудвиг чертаеше всеки прозорец, всяка врата, всяка дръжка на прозорците, всеки радиатор на парното с една такава точност и в детайли, все едно, че са прецизни инструменти и след това налагаше с безкомпромисната си енергия предметите да бъдат изработени със същата точност.”

Изработката на металните врати и прозорци изисква изключителни технически умения. Едва след няколко опита с модели се намира предприятие, което да изработи високите врати с изключително дългите рамки и первази, в съответствие на плановете и с необходимата здравина. Витгенщайн работи тук с материал и с прецизност, която му е позната от машиностроенето. Със своето фино чувство за пропорция, яснота и смислена опростеност, той преработва строителните елементи и детайли във форми, който изглеждат така, сякаш няма как да бъдат променяни повече.

В края на 1928 г. къщата е завършена. Маргарете Стонбъроу обзавежда помещенията с френски и китайски мебели, модели от виенски работилници и от нейната многобройна колекция.

По време на войната тя е в САЩ, мебелите са изнесени и къщата е използвана като лазарет, а по късно като дом за настаняване на бежанци. Тя се завръща през 1947 година и живее в дома до смъртта си през 1958. Нейният син д-р Томас Стонбъроу наследява къщата и през 1971 г. я продава.

Бива взето решение за събарянето на сградата и построяване на хотел на нейното място.

Инициативите на Централния съюз на архитектите, на Австрийското дружество за архитектура и особено на проф. Фридрих Курент и протестите, подкрепени от хора от целия свят, предотвратяват в последния момент разрушаването на сградата. Дом Витгенщайн е обявен за паметник на културата. Голяма част от дърветата обаче са изсечени.

Решителната крачка за активизирането на празната сграда, станала обект на разни спекулации, е направена в края на 1975. Посолството на Република България закупува сградата и й придава ново значение като културен институт. Прави се основен ремонт, като се правят някои промени в помещенията, в съответствие с бъдещата дейност и се разширява сутерена. Построена е голяма зала за културни събития. Приземният етаж е адаптиран за изложби и се доказа, че е изключително подходящ за тези цели. От един прекрасен дворец за живеене се получава един обществен дом на културата и науката и не на последно място, интересен обект за посещения от туристи от цял свят, запленени от архитектурата и философията.

Още исторически снимки ще намерите  тук